ДепартаментИстория

Корпус 1, зала 114

Организатор:
департамент „История“

Лектор:
доц. д-р Зарко Ждраков

Участници:
студенти, преподаватели от НБУ и гости

Семинарът е посветен на 24 май и ще представи българската писмена традиция от ранната фаза на преселението от Централна Азия през ІІ в. През първият хуно-български период е ползвано согдийското писмо, за което свидетелства блюдото на хан Денгизих. Патрицият Кубрат инициира употребата на гръцкото писмо, видно от неговите три златни пръстени печати. В Дунавска България писмената практика се допълва с латинското писмо, за което свидетелстват надписите в Аспаруховото съкровище и златопечатника на хан Омуртаг. През ІХ век е направен опит да се прокара куфическото писмо на арабите със „сарацинските книги“ (печат на хан Звинич Персиан). В този контекст св. Солунски братя Кирил и Методий създават глаголицата с устройване на гръцките и латинските букви за предаване на българската фонетика – напр. „голям ер“. В края на ІХ век ханската канцелария в Плиска заменя това писмо с гръцкото като наглася някои специфични глаголически букви и по този начин възниква кирилицата.