ДепартаментИстория

Проф. Момчил Методиев, дфн завършва Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. със специализация по обща средновековна история, а през 2002 г. в същия факултет защитава и докторска дисертация на тема „Еволюция на папската институция (началото на IV-началото на VII в.)“. Научната степен доктор на науките му е присъдена през 2010 г. след защита на дисертация на тема „Православната църква и комунистическият режим в България“.
В периода от 1997-2007 г. работи като дипломат в Министерство на външните работи, а преди това като архивист в Централния държавен архив и учител в Софийската духовна семинария.
Специализирал е Кореистика в Университета „Йонсей“ в Сеул, Република Корея, както и международни отношения в Института „Клингендал“ в Хага, Холандия.
Преводач е на текстове от областта на съвременната църковна история и богословие, сред които енциклики и насърчения на папа Франциск, както и на „Автобиографията“ на Г. К. Честъртън.
Изследователските му интереси са свързани с църковната история и историята на комунизма в България, както и в сравнителна перспектива. От 2007 г. е главен редактор на „Християнство и култура“, от 2008 г. е изследовател към Института за изследване на близкото минало, а от 2017 г. е и академичен консултант към организацията „Софийска платформа“. В периода 1997
По-важни публикации:
- Нюйоркски митрополит Андрей. Биография, спомени, дневници (Рива, 2016 г.);
- Държавна сигурност - предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (Институт за изследване на близкото минало, 2016, в съавторство с Мария Дерменджиева);
- Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944–1989 (ИИБМ, 2010);
- Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (ИИБМ, 2008).
Автор е и на редица студии и статии, някои от които публикувани в международни научни списания и академични издателства.
Работил е по съставителството на няколко документални сборника – „Дневници“ на Български патриарх Кирил (НБУ, 2018 г., съвместно с Живко Лефтеров), сборници на Комисията по досиетата.
Участвал е в работата по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ.